Крадем минути за капка наслада,
без пощада раздаваме нежност, любов.
Бурен вик насред огнена клада,
в сърцата най-светлият зов.
Души на разтреперени птици,
разголено-боси, танцуват в нощта.
Зареяни в своята копнежност,
сбъдваме белопери мечти.
И времето, спряло устрема свой,
с целувка прекръства съдбата.
Вие вятър звездни вълшебства
и лунни нишки преплита за нас.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
