17 нояб. 2006 г., 17:35

Среднощно

938 0 15

Стъпки среднощни,

остават при мен,

нежно докосване,

шепот желан,

отдаване страстно,

тяло във плен,

прегръдки напомнящи,

памук и сатен.

Въздух изпълнен

с екстаз в нощта,

устни целуващи

нямат насита,

сладка болка,

извайва сълза,

плаче сърцето... 
нощта си отива

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, нощта си отива... Но утрото е по-мъдро! С поздрав и благодарност, че ми обърна внимание!
  • Много е хубаво!
  • Защо ли най-силните и страстни чувства ни причиняват толкова болка?! ... Може би защото "нощта си отива". Поздрави, мила!
  • Много чувствен стих!
    Браво!
  • Поздрав за еротиката!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....