17 nov 2006, 17:35

Среднощно

  Poesía
936 0 15

Стъпки среднощни,

остават при мен,

нежно докосване,

шепот желан,

отдаване страстно,

тяло във плен,

прегръдки напомнящи,

памук и сатен.

Въздух изпълнен

с екстаз в нощта,

устни целуващи

нямат насита,

сладка болка,

извайва сълза,

плаче сърцето... 
нощта си отива

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, нощта си отива... Но утрото е по-мъдро! С поздрав и благодарност, че ми обърна внимание!
  • Много е хубаво!
  • Защо ли най-силните и страстни чувства ни причиняват толкова болка?! ... Може би защото "нощта си отива". Поздрави, мила!
  • Много чувствен стих!
    Браво!
  • Поздрав за еротиката!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...