17 nov 2006, 17:35

Среднощно

  Poesía
939 0 15

Стъпки среднощни,

остават при мен,

нежно докосване,

шепот желан,

отдаване страстно,

тяло във плен,

прегръдки напомнящи,

памук и сатен.

Въздух изпълнен

с екстаз в нощта,

устни целуващи

нямат насита,

сладка болка,

извайва сълза,

плаче сърцето... 
нощта си отива

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, нощта си отива... Но утрото е по-мъдро! С поздрав и благодарност, че ми обърна внимание!
  • Много е хубаво!
  • Защо ли най-силните и страстни чувства ни причиняват толкова болка?! ... Може би защото "нощта си отива". Поздрави, мила!
  • Много чувствен стих!
    Браво!
  • Поздрав за еротиката!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...