27 янв. 2015 г., 20:58 2017-07-17T23:50:23+03:00

Среднощно

Поэзия » Философская

987 2 16

Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.

През праговете Ти не се завръщам пак.
Над мене има сив водовъртеж.
Изцапан съм със калния Ти сняг,
стопил се върху восъчната свещ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за вниманието, Али и за тези хубави думи!

2015-02-03T01:36:15+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Тъжно... Чий е изборът? Впечатлена съм от финалните редове, размислих се.
Хубаво настроение ти желая!

2015-02-03T01:10:33+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието, Райна и Исмаиле! Трогнат съм.

2015-01-30T18:54:29+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Със Стефан!

2015-01-30T16:47:53+02:00
RainaVakova

"докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак."
Вдигнеш перо и вече си хвърлил сянкаЩом има свещ...значи ще намерим и смисъла.Провокативен както винаги.В толкова малко думи-толкова много казано.Приветствам те!

2015-01-30T14:37:07+02:00