Среднощно многоточие...

Поэзия » Философская, Свободный стих

1.2K 3 7

Многоточието не е само въздишка.

Нито празно пространство.

То съдържа всичко премълчано.

Събира липси, пропуснати мигове...

Пази си намеците като ценна реликва.

Скрива мисли. Иска признателност...

Но се свива в своето разочарование.

Уплътнява тъгата. И чака.

Чака някой да наруши мълчанието.

© Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pavli (Павлина Петрова)

Звучи в главата ми:
"Колко пъти?... Един ли, сто ли
се разделяхме с думи прости...
Ти си моето гавоболие,
аз съм твойта любима грешка..."
... и така - точка след точка... и стават многоточия недоизживени мигове...

Благодаря ви, че спирате на страничката ми!

2021-12-19T12:47:41+02:00
palenka (П Антонова)

Многоточие чака някой да му сложи точката

2021-12-10T10:57:22+02:00
Жабокът (Гедеон)

Чакащо многоточие в тишината.

2021-12-10T10:52:29+02:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво.

2021-12-10T10:37:38+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!

2021-12-09T21:39:11+02:00