9 дек. 2021 г., 19:38

Среднощно многоточие... 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
768 3 7

Многоточието не е само въздишка.

Нито празно пространство.

То съдържа всичко премълчано.

Събира липси, пропуснати мигове...

Пази си намеците като ценна реликва.

Скрива мисли. Иска признателност...

Но се свива в своето разочарование.

Уплътнява тъгата. И чака.

Чака някой да наруши мълчанието.

 

                   © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Звучи в главата ми:
    "Колко пъти?... Един ли, сто ли
    се разделяхме с думи прости...
    Ти си моето гавоболие,
    аз съм твойта любима грешка..."
    ... и така - точка след точка... и стават многоточия недоизживени мигове...

    Благодаря ви, че спирате на страничката ми!
  • Многоточие чака някой да му сложи точката
  • Чакащо многоточие в тишината.
  • Хубаво.
  • Хареса ми!
  • А понякога просто някой се е опитвал да сложи точка, но все не е успявал и става една точилка, точи се, точи...
    Но ти знаеш къде и кога да сложиш точка и това много ми допада.
  • Много е вярно, хареса ми!
Предложения
: ??:??