Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва.
Скрива мисли. Иска признателност...
Но се свива в своето разочарование.
Уплътнява тъгата. И чака.
Чака някой да наруши мълчанието.
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Все права защищены
"Колко пъти?... Един ли, сто ли
се разделяхме с думи прости...
Ти си моето гавоболие,
аз съм твойта любима грешка..."
... и така - точка след точка... и стават многоточия недоизживени мигове...
Благодаря ви, че спирате на страничката ми!