Среднощно многоточие...

Poetry » Philosophical, Free verse

1.2K 3 7

Многоточието не е само въздишка.

Нито празно пространство.

То съдържа всичко премълчано.

Събира липси, пропуснати мигове...

Пази си намеците като ценна реликва.

Скрива мисли. Иска признателност...

Но се свива в своето разочарование.

Уплътнява тъгата. И чака.

Чака някой да наруши мълчанието.

© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Звучи в главата ми:
"Колко пъти?... Един ли, сто ли
се разделяхме с думи прости...
Ти си моето гавоболие,
аз съм твойта любима грешка..."
... и така - точка след точка... и стават многоточия недоизживени мигове...

Благодаря ви, че спирате на страничката ми!

2021-12-19T12:47:41+02:00
palenka (П Антонова)

Многоточие чака някой да му сложи точката

2021-12-10T10:57:22+02:00
Жабокът (Гедеон)

Чакащо многоточие в тишината.

2021-12-10T10:52:29+02:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво.

2021-12-10T10:37:38+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!

2021-12-09T21:39:11+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0