9.12.2021 г., 19:38 ч.
Среднощно многоточие...
Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва.
Скрива мисли. Иска признателност...
Но се свива в своето разочарование.
Уплътнява тъгата. И чака.
Чака някой да наруши мълчанието.
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Многоточие чака някой да му сложи точката
-
Чакащо многоточие в тишината.
-
Хубаво.
-
Хареса ми!
-
А понякога просто някой се е опитвал да сложи точка, но все не е успявал
и става една точилка, точи се, точи...
Но ти знаеш къде и кога да сложиш точка и това много ми допада. -
Много е вярно, хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Колко пъти?... Един ли, сто ли
се разделяхме с думи прости...
Ти си моето гавоболие,
аз съм твойта любима грешка..."
... и така - точка след точка... и стават многоточия недоизживени мигове...
Благодаря ви, че спирате на страничката ми!