9.12.2021 г., 19:38

Среднощно многоточие...

1.2K 3 7

Многоточието не е само въздишка.

Нито празно пространство.

То съдържа всичко премълчано.

Събира липси, пропуснати мигове...

Пази си намеците като ценна реликва.

Скрива мисли. Иска признателност...

Но се свива в своето разочарование.

Уплътнява тъгата. И чака.

Чака някой да наруши мълчанието.

 

                   © Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи в главата ми:
    "Колко пъти?... Един ли, сто ли
    се разделяхме с думи прости...
    Ти си моето гавоболие,
    аз съм твойта любима грешка..."
    ... и така - точка след точка... и стават многоточия недоизживени мигове...

    Благодаря ви, че спирате на страничката ми!
  • Многоточие чака някой да му сложи точката
  • Чакащо многоточие в тишината.
  • Хубаво.
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...