12 сент. 2006 г., 20:23

СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ І

1.3K 0 9

                            СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ  І            

 

                            И тази нощ прозорецът ме буди

                            със писъка на счупено стъкло,

                            и сиво ято нощни пеперуди

                            ме викат вън от моето легло.

 

                            Пътеката в снега е очертана

                            от котешките стъпки на нощта.

                            Но тая нощ във мене е преляна

                            бетонената тежест на съня.

 

                            Не мога… Не сега! Не мога” –

                            за бягството прогонвам мисълта.

                            Заспивам с леко чувство на тревога:

                            не съм готова още за това…

 

 

                                                            7.05.2002г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно! Ти си истински талант...
  • Стихотворението е много хубаво!Права си,че всичко е относително!Поздрав ,много ми хареса!
  • Много ми хареса този стих!!!
    Поздрави, Василена!!!
  • Поздравления Василена!
    Един много силен и хубав стих е това!
    Браво!!!
  • Благодаря ви много за хубавите думи! Те са по-важни от оценките. Радвам се, че това стихотворение ви допада. Всеки има правото да не го одобри. За това стихотворение мога да кажа, че преди 4 години спечели една специална награда на МОН. И въпреки това не всеки би се съгласил с тогавашния министър, че това стихотворение го бива. Това е само едно доказателство, че поезията е много относително нещо и стихотворение, което се харесва на едни, можа да е пълен боклук за други и обратното. Поздрави на всички! Радвам се на положителните ви оценки!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...