12 sept 2006, 20:23

СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ І

  Poesía
1.3K 0 9

                            СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ  І            

 

                            И тази нощ прозорецът ме буди

                            със писъка на счупено стъкло,

                            и сиво ято нощни пеперуди

                            ме викат вън от моето легло.

 

                            Пътеката в снега е очертана

                            от котешките стъпки на нощта.

                            Но тая нощ във мене е преляна

                            бетонената тежест на съня.

 

                            Не мога… Не сега! Не мога” –

                            за бягството прогонвам мисълта.

                            Заспивам с леко чувство на тревога:

                            не съм готова още за това…

 

 

                                                            7.05.2002г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно! Ти си истински талант...
  • Стихотворението е много хубаво!Права си,че всичко е относително!Поздрав ,много ми хареса!
  • Много ми хареса този стих!!!
    Поздрави, Василена!!!
  • Поздравления Василена!
    Един много силен и хубав стих е това!
    Браво!!!
  • Благодаря ви много за хубавите думи! Те са по-важни от оценките. Радвам се, че това стихотворение ви допада. Всеки има правото да не го одобри. За това стихотворение мога да кажа, че преди 4 години спечели една специална награда на МОН. И въпреки това не всеки би се съгласил с тогавашния министър, че това стихотворение го бива. Това е само едно доказателство, че поезията е много относително нещо и стихотворение, което се харесва на едни, можа да е пълен боклук за други и обратното. Поздрави на всички! Радвам се на положителните ви оценки!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....