12.09.2006 г., 20:23

СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ І

1.3K 0 9

                            СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ  І            

 

                            И тази нощ прозорецът ме буди

                            със писъка на счупено стъкло,

                            и сиво ято нощни пеперуди

                            ме викат вън от моето легло.

 

                            Пътеката в снега е очертана

                            от котешките стъпки на нощта.

                            Но тая нощ във мене е преляна

                            бетонената тежест на съня.

 

                            Не мога… Не сега! Не мога” –

                            за бягството прогонвам мисълта.

                            Заспивам с леко чувство на тревога:

                            не съм готова още за това…

 

 

                                                            7.05.2002г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно! Ти си истински талант...
  • Стихотворението е много хубаво!Права си,че всичко е относително!Поздрав ,много ми хареса!
  • Много ми хареса този стих!!!
    Поздрави, Василена!!!
  • Поздравления Василена!
    Един много силен и хубав стих е това!
    Браво!!!
  • Благодаря ви много за хубавите думи! Те са по-важни от оценките. Радвам се, че това стихотворение ви допада. Всеки има правото да не го одобри. За това стихотворение мога да кажа, че преди 4 години спечели една специална награда на МОН. И въпреки това не всеки би се съгласил с тогавашния министър, че това стихотворение го бива. Това е само едно доказателство, че поезията е много относително нещо и стихотворение, което се харесва на едни, можа да е пълен боклук за други и обратното. Поздрави на всички! Радвам се на положителните ви оценки!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...