12.09.2006 г., 20:23

СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ І

1.3K 0 9

                            СРЕДНОЩНО СЪБУЖДАНЕ  І            

 

                            И тази нощ прозорецът ме буди

                            със писъка на счупено стъкло,

                            и сиво ято нощни пеперуди

                            ме викат вън от моето легло.

 

                            Пътеката в снега е очертана

                            от котешките стъпки на нощта.

                            Но тая нощ във мене е преляна

                            бетонената тежест на съня.

 

                            Не мога… Не сега! Не мога” –

                            за бягството прогонвам мисълта.

                            Заспивам с леко чувство на тревога:

                            не съм готова още за това…

 

 

                                                            7.05.2002г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно! Ти си истински талант...
  • Стихотворението е много хубаво!Права си,че всичко е относително!Поздрав ,много ми хареса!
  • Много ми хареса този стих!!!
    Поздрави, Василена!!!
  • Поздравления Василена!
    Един много силен и хубав стих е това!
    Браво!!!
  • Благодаря ви много за хубавите думи! Те са по-важни от оценките. Радвам се, че това стихотворение ви допада. Всеки има правото да не го одобри. За това стихотворение мога да кажа, че преди 4 години спечели една специална награда на МОН. И въпреки това не всеки би се съгласил с тогавашния министър, че това стихотворение го бива. Това е само едно доказателство, че поезията е много относително нещо и стихотворение, което се харесва на едни, можа да е пълен боклук за други и обратното. Поздрави на всички! Радвам се на положителните ви оценки!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...