И тази нощ прозорецът ме буди
със писъка на счупено стъкло,
и сиво ято нощни пеперуди
ме викат вън от моето легло.
Пътеката в снега е очертана
от котешките стъпки на нощта.
Но тая нощ във мене е преляна
бетонената тежест на съня.
“Не мога… Не сега! Не мога” –
за бягството прогонвам мисълта.
Заспивам с леко чувство на тревога:
не съм готова още за това…
7.05.2002г.
© Василена All rights reserved.
Това е само едно доказателство, че поезията е много относително нещо и стихотворение, което се харесва на едни, можа да е пълен боклук за други и обратното. Поздрави на всички! Радвам се на положителните ви оценки!!!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
