Среща
|
Ще ме срещнеш някъде по пътя си - събрала слънцето във двете си очи. Ще впериш поглед в мен учуден някакси, че може от жената толкоз сила да струи.
В косите ми ще зърнеш огнени лавини - едничка ласка само... и те ще потекат... В ръцете малки, но по мъжки сълни се скрила много нежност, която да дарят...
Усмивката... като горещо лято кръвта във вените я кара да гори, гласът напомня ти на пърхащото ято, което във простора на воля си лети.
Ще ме срещнеш, но дали ще ме отминеш - помечтал за миг - да ме задържиш... Или, доволен, че някъде ме има, по пътя си щастлив ще продължиш.. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паула Петрова Все права защищены
