paula (Паула Петрова) paula (Паула Петрова)
72
Jan 24, 2010, 9:51 PM

Среща

  Poetry » Other
1.4K 1 19

Ще ме срещнеш някъде по пътя си -

събрала слънцето във двете си очи.

Ще впериш поглед в мен учуден някакси,

че може от жената толкоз сила да струи.

 

В косите ми ще зърнеш огнени лавини -

едничка ласка само... и те ще потекат...

В ръцете малки, но по мъжки сълни

се скрила много нежност, която да дарят...

 

Усмивката... като горещо лято

кръвта във вените я кара да гори,

гласът напомня ти на пърхащото ято,

което във простора на воля си лети.

 

Ще ме срещнеш, но дали ще ме отминеш -

помечтал за миг - да ме задържиш...

Или, доволен, че някъде ме има,

по пътя си щастлив ще продължиш..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • paula (Паула Петрова)
    paula (Паула Петрова)
    Благодаря и на вас- Любомир, Кръстина и Иван!
  • bojenski (Иван Иванов)
    bojenski (Иван Иванов)
    Наистина впечатляваща чувствителност,но е прекрасно отразяването и в стих.Дано да е искренно.БРАВО и успехи!!!!!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Страхотен стих, много ми хареса!
    Пожелавам и на лирическата, и на
    прекрасната авторка късмет и
    щастливо сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Направо си стихия от нежност и любов!!!
  • paula (Паула Петрова)
    paula (Паула Петрова)
    Благодаря ви за оценките и коментарите:
    Водолейче, Борис, Никол и Петя!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0