17 февр. 2006 г., 14:31

Среща

1.1K 1 1
Здравей ! Позна ли ме ?! Едва ли...
А аз веднага те познах.
И няма как да е обратно 
Нали за теб в живота се мечтах...

Но колко тъжна и нелепа 
е тази среща днес , сега... 
Не чувам вече да отекват 
молитвите за любовта.

Какво промяна има в тебе!
Изглеждаш някак по-така...
В изнура са очите ти вглъбени...
Това ли става с хора без сърца?!

Така ли се превръщат в незабележими
И в тях не виждаш песъчинка  жива страст.
А някога навярно са били значими...
Но виж ме - Същата съм аз! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...