Feb 17, 2006, 2:31 PM

Среща

  Poetry
1.1K 1 1
Здравей ! Позна ли ме ?! Едва ли...
А аз веднага те познах.
И няма как да е обратно 
Нали за теб в живота се мечтах...

Но колко тъжна и нелепа 
е тази среща днес , сега... 
Не чувам вече да отекват 
молитвите за любовта.

Какво промяна има в тебе!
Изглеждаш някак по-така...
В изнура са очите ти вглъбени...
Това ли става с хора без сърца?!

Така ли се превръщат в незабележими
И в тях не виждаш песъчинка  жива страст.
А някога навярно са били значими...
Но виж ме - Същата съм аз! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...