ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
25 144
29 мая 2017 г., 10:29

Среща 

  Поэзия » Философская
762 2 8

Веднъж, подранил за една среща,
реших времето да убия
и седнах –
естествено с вестник в ръка,
на една пейка в парка – отсреща.

Във вестника четох нещо за инвестиции,
за пари
и за сделки,
и за други важни неща,
и за хора с големи амбиции.

А вятъра
смело завихри тъжни листа
безвъзвратно обрулени от самотните кестени,
като откъснати спомени от младостта
пожълтели... непрежалени... незаместени.

На есенен дъжд, на тъга и носталгия
усетих във въздуха
едвам доловим аромат.
А лъчите на залеза се пречупиха
във витрината на отсрещният банкомат.

Погледнах си неволно часовника –
швейцарски!
Все пак е въпрос на престиж!
Нали се състезавам със вятъра?...
и да не закъснея за срещата – току-виж.

Един гларус...
или, не знам, може би чайка
ровеше плахо в пожълтелите спомени
сякаш искаше да нареди
разпиляната от живота мозайка.

Художник смесваше бои от масло
върху платното – страстни нюанси.
Багри от наивност,
копнеж, красота...
отминали летни романси.

А аз размених – незнайно как и защо,
като подъл и мерзък разбойник
този изящен шедьовър
за вестник, банкомат
и швейцарски часовник.

Чайката – отегчена от мен,
литна и отнесе към вечността
на крилата си моите терзания,
които нескопосано оправдах с мъдростта
за натрупани опит и знания.

 

После в парка
ме намокриха ситни капки носталгия,
тъжен дъжд бе завалял.
Погледнах си нервно часовника,
дали пък не бях закъснял!?

И в тази безпощадно идваща есен,
взел на вятъра от лудостта,
оставих на пейката вестника
и тръгнах за моята среща

със младостта!

© Живко Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??