ЖивкоДимитров (Живко Димитров)

Най-здравия човек в света 🇧🇬

Сутрин като сутрин.
Беше станал преди 15 минути, точно в 04:45, както всеки друг ден. Изми си енергично очите и зъбите с паста от Алое Вера и сапун от растителни съставки. Не използваше химия, не е добре да се използва химия. Божидар Здравков внимаваше с какво си поддържа ежедневната хигиена.
Хигиен ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы, Юмористическая

2025-01-23T08:41:25+02:00 621 7

Майната му на времето 🇧🇬

Майната му на времето!
Да вървят по дяволите всички
минути,
часове
и всяко шибано денонощие… ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Философская

2025-01-19T13:10:10+02:00 424 2 4

Специалният 🇧🇬

Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-18T17:34:30+02:00 508 4 7

Архангели - 7 🇧🇬

*****
Стотици комбинации и действия всяка секунда само на един монитор. Всяко от които води след себе си редица последствия, на пръв поглед неконтролируеми и хаотични, а всъщност предизвикани и добре планирани. В лявата страна аналитичния модул показва, че Лу ще повреди една спирачна система, хоп - ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-08T09:27:39+02:00 452 1

Архангели - 6 🇧🇬

17 септември 15:30
София, България
Болница "Пирогов"
Фил лежеше от сутринта в това твърдо и неудобно, болнично легло. Вече се беше схванал. Главата му беше омотана в превръзки, лявата му ръка бе превързана.
Ива седеше до него и му говореше нещо за близнаците. Нямаше търпение да го изпишат и да ги пр ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-07T08:41:28+02:00 470 1

Архангели – пета част 🇧🇬

08:55
София, България
"HOSHIKO TECHNOLOGY BUILDING"
Ник Колев наблюдаваше паркинга пред внушителната фасада на "HOSHIKO TECHNOLOGY BUILDING". Най-новият и най-красив бизнес център в София. Огледа се в отражението на стъклената витрина. Висок, 42 годишен, мъж, в разцвета на силите си. Жените го намир ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-05T20:11:54+02:00 449 1 3

Архангели - четвърта част 🇧🇬

17 септември 08:15
София, България
Летище София
Стоил чакаше търпеливо на изхода на Терминал 2 и наблюдаваше с досада забързания живот на летището. Хора с куфари се тълпяха пред гишетата за чекиране, една рускиня се разправяше на висок глас с двама полицаи, за това че и липсва паспорта. Служител обл ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-04T18:07:31+02:00 458 4

Архангели - 3 част 🇧🇬

17 септември 08:10
София, България
някъде около НДК
Мия внимателно отряза две парчета от пухкавата, ароматна баницата, която току-що беше извадила от фурната и ги постави в пластмасова чиния за еднократна употреба. Котката, усетила миризмата на вкусна храна започна да се търка подкупнически в кракат ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-03T23:43:53+02:00 515 3

Архангели - 2 🇧🇬

17 септември 08:00 часа
София, България
Някъде в "Бояна"
Галена се огледа за последно в голямото огледало в антрето. Намести една непослушна къдрица над зелените си очи. Имаше най-красивите зелени очи и го знаеше. Очи в които пропадаш и един път взрял поглед в тях, никога не можеш да забравиш. Оглед ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-01T18:04:35+02:00 481

Архангели - 1 🇧🇬

Поредният напрегнат ден. Всички в офиса работим тихо, бързо и интензивно. Погледнах ги - най-добрите, истински професионалисти.
Най-страхотният екип, който можете да си представите. В аулата беше тъмно, само синкавата светлина от хилядите монитори, осветяваше напрегнатите ни лица и блеснали очи. Сис ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2025-01-01T08:23:29+02:00 587

Хей, поете! 🇧🇬

Хей поете, не пиши за захар
За розов цвят и карамел,
Не пиши изтъркани клишета
За върхове които си превзел.
Хей поете, не пиши когато, ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Другая

2022-10-16T23:18:13+03:00 853 1 2

Имигрантски хроники - 4 🇧🇬

Ако ти затворят вратата, влез през прозореца…
Жаркото гръцко слънце пареше по бетонения кей на Саламина* и допълнително нагнетяваше въздуха, който примесен с миризмата на масло и изгорял мазут от клатушкаштите се фериботи и без това беше труден за дишане. Глъчката от работещите двигатели на автомоби ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы, Повести и романы

2021-12-23T11:50:51+02:00 1.2K 2 5

Имигрантски хроники - 3 🇧🇬

....
Пърпорещия шум от мотор ме извади от мисилите ми и ме върна в реалността. Отначало се чуваше по-леко, после по-силно и накрая направо разцепи мрака. Имаше две неща, които ме караха да се съмнявам и да се страхувам. Първото беше, че очаквах, че ще минем с лодки през езерото. Границата минава по ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы, Повести и романы

2021-12-21T07:30:52+02:00 1.2K 1 3

Липсваш ми 🇧🇬

Зимата смразява ми кръвта,
Бледнеят спомени от наш'то лято.
И даже гларусът умря.
Самотник от продажно ято.
Онзи гларус, който ни събуди ...

ЖивкоДимитров

Поэзия

2021-12-16T09:44:53+02:00 1.2K 7

Имигрантски хроники - 2 🇧🇬

…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы, Повести и романы

2021-12-15T07:07:19+02:00 1.2K 1 7

Имигрантски хроники 🇧🇬

Глава 1.
Пътят
Вървете, вървете,
През кал и бездни, през трънливи пътеки, вървете
Там чака ви лъскав и тъй непознат ...

ЖивкоДимитров

Проза » Повести и романы

2021-12-10T10:27:00+02:00 1.1K 1 4

Само понякога 🇧🇬

Аз не искам сладникави спомени
И сладка реалност не ща
Аз възкръсвам от сълзите отронени
Аз роден съм със мрачна душа.
Аз съм птица която възкръсва ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Философская

2021-12-08T08:51:01+02:00 1.3K 2 3

Когато си отива любовта 🇧🇬

Когато си отива любовта
Не казвайте че времето лекува
Не ми пробутвайте утеха
Мъдростта ви скапана не струва
Когато си отива любовта ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Любовная

2021-12-04T13:56:14+02:00 1K 2 4

Извън обхват 🇧🇬

Абонатът е извън обхвата
на своето тяло
Извън обхвата на всички неща
И като цяло...като цяло…
На абонатът хич не му пука ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Философская

2021-12-01T18:13:39+02:00 1K 1 4

Магарешка работа 🇧🇬

Любовта, таз велика сила!
Кой ли не е падал в жертва на тази магия? Войни са се водили в името на любовта, държави са се затривали, герои са умирали, от Хубавата Елена, през Ромео и Жулиета, та до невъзможните бракове на Софка Маринова, историята е виждала какво ли не. Мъже са умирали за жени, жени ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2021-11-30T08:45:45+02:00 1.1K 2 13

Крадецът на вино 🇧🇬

...
В живота има няколко неща, които ме правят щастлив, изпълват дните ми със смисъл и ме карат да се чувствам жив.
Сега ще си помислите, че става дума за любов, деца или благинки, но за мен това са по-скоро досадни битовизми и клишета. Дадености. Има къде-къде по-възвишени неща в тоя кратък живот. ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы

2021-11-28T18:58:40+02:00 1.9K 3 13

Честит ви, братя, Хелоуин 🇧🇬

Ооо,Свещена нощ!
С толкоз искрена и щура радост,
в невиждана и буйна сладост,
с дивашки eнтусиазъм,
търчат в душевен оргазъм... ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Юмористическая, Философская, Оды и поэмы

2017-11-01T14:01:26+02:00 1.3K 3 10

Цена 🇧🇬

Искам някак си да те обичам,
но зная, че ще трябва да платя
за таз илюзия проклета
в живота има си цена.
Ще те жадувам, за тебе ще изгарям ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Любовная

2017-10-15T00:49:27+03:00 1.2K 3 7

Духът на генерала 🇧🇬

Там във Добруджа, в свещената земя
разкъсвана безмилостно от ветровете
познала гнет, напоена със кръвта
на жертвите посечени от враговете,
там един въпрос покой не дава ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Оды и поэмы, Другая

2017-10-11T01:32:09+03:00 1.4K 3 11

Може би... 🇧🇬

Може би някога ще се върна,
да потърся
онази малка частица от себе си,
която боли...
Може би някога ще се върна ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Философская

2017-10-03T22:26:19+03:00 1.8K 2 5

Вълк единак 🇧🇬

Така си ходя –
сам, небрежен, понякога трезвен.
Почти необръснат…
По паважа на самотната улица,
пореден ден от живота откъснат. ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Философская

2017-09-20T21:04:59+03:00 1.7K 2 11

Когато някога ти липсвам 🇧🇬

... и когато някога ти липсвам,
погледни нагоре към звездите,
ще бъда там и ще те чакам,
не се страхувай, не бърши сълзите.
Аз ще бъда твоя Марс, ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Любовная

2017-07-06T11:15:50+03:00 2.2K 5 6

Дишай 🇧🇬

Вдишвам те сутрин
със аромата на първо кафе.
Невинна... Недокосната... Непринудена...
Вдишвам те жадно, като удавник в море.
Вдишвам те девствена, ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Любовная

2017-06-06T22:47:49+03:00 1.6K 5 13

Прости ми сине 🇧🇬

Прости ми, сине, че не те целувах
за глупавата мъдрост ми прости,
че „мъжко чедо се целува
само и единствено като заспи“.
С теб по мъжки си говорим, ...

ЖивкоДимитров

Поэзия

2017-06-01T15:43:16+03:00 3.1K 5 13

На дъщеря ми 🇧🇬

Крачим смело във мъглата
в лепкавия, снежен ден
тя бодра е и нещо ми говори,
а аз съм малко уморен.
В голямата ми мъжка длан ...

ЖивкоДимитров

Поэзия

2017-05-31T20:11:17+03:00 2.4K 3 13

Аз плащам 🇧🇬

Допиваш виното горчиво,
на сервитьора махваш със ръка:
- Да не спорим, скъпа, прибери портфейла
и тази вечер ще платя.
Аз плащам винаги, за всичко, ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Любовная, Философская

2017-05-30T09:06:12+03:00 2.5K 3 8

Среща 🇧🇬

Веднъж, подранил за една среща,
реших времето да убия
и седнах –
естествено с вестник в ръка,
на една пейка в парка – отсреща. ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Философская

2017-05-29T10:29:47+03:00 1.1K 2 8

На жена ми 🇧🇬

Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед, ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Любовная, Философская

2017-05-24T16:14:32+03:00 2K 3 12

Исках да бъда различен 🇧🇬

Исках словата ми да бъдат някак различни
финни, красиви, нежни,
дори романтични.
А под перото на листа пред мене
редят се думи тъй гневни, ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Философская

2017-05-20T23:05:06+03:00 1.5K 2 4

Пролет 🇧🇬

Стъпваш тихо по земята –
самодива с цветна пелерина,
огньове палиш във съцата –
палава...
изящна... ...

ЖивкоДимитров

Поэзия » Другая

2017-05-19T22:38:25+03:00 1K 1 2