27 мар. 2015 г., 23:58

Среща

1K 0 20

Стоиш пред мен. Видение от чувства!
Усилия полагам - да остана права!
Да ти се хвърля на врата и да те гушна,
моя изстрадана, неписана Награда?

 

Ръка ли да протегна към лицето ти -
трепереща - едва-едва да те погаля,
като копринено-ефирен морски шепот,
разнасящ песенна, русалкова омая?

 

До второто пришествие да се любувам
на великолепната, божествена осанка
с единствената мисъл "Не сънувам ли?"
и благославяйки дори и сянката ти?

 

Ще ми помогнеш ли? Подай ми цветето,
дали е роза, ще умувам... След години.
И нежно ме подпри, Любов, с ръцете си.
Проклета да съм, пусна ли те да си идеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила Маги, ти си надарена с изключително фин усет към поезията! Поради тази причина, за мен е престижно да си на страничката ми, за което ти благодаря!
  • по женски красиво и чувствено... а финалът
    просто ме грабна, влезе в сърцето ми..
    поздравявам те, Таня..
  • Руми, обръщам се първо към теб, защото си дама, ласкаеш ми с отнасянето в любими, но по всяка вероятност една среща с любимия, за която си копняла дълго, ще протече по същия начин.
    Антоан, в изключително редки случаи стихотворенията ми отнемат два дъха Живея ги, "изливам" ги.
    Благодаря и на двама ви!
  • Хиляди пъти съм визуализирала в ума си тази "Среща"!Вярвам,че ще се сбъдне точно по описания начин!
    Благодаря,че сподели!Отнасям си го с мен в "любими"!
  • Василка, Ена... просто ме трогвате!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...