Среща
Стоиш пред мен. Видение от чувства!
Усилия полагам - да остана права!
Да ти се хвърля на врата и да те гушна,
моя изстрадана, неписана Награда?
Ръка ли да протегна към лицето ти -
трепереща - едва-едва да те погаля,
като копринено-ефирен морски шепот,
разнасящ песенна, русалкова омая?
До второто пришествие да се любувам
на великолепната, божествена осанка
с единствената мисъл "Не сънувам ли?"
и благославяйки дори и сянката ти?
Ще ми помогнеш ли? Подай ми цветето,
дали е роза, ще умувам... След години.
И нежно ме подпри, Любов, с ръцете си.
Проклета да съм, пусна ли те да си идеш!
© Таня Донова All rights reserved.
Живея ги, "изливам" ги.
