26 июл. 2011 г., 18:53

Среща

1.1K 0 0

Среща

 

 

 

Бях замък и крепост,

бях крайбрежна вълна,

прохладен пролетен бриз,

хоризонт из ивици мараня.

 

 

Бях морски фар на пост,

насред урагани и мълнии,

в рибарски мрежени одежди,

пременен в пълнолунните нощи.

 

 

Ти така и не идваше,

изминаха много животи,

а стотиците счупени бутилки

не заглушиха грохота на вълните.

 

 

Бях звезда, примигваща в далечината,

остров в небосклон от безпределна синева.

Бях последна надежда за безброй преминаващи

и за още толкова - последна светлина пред смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...