26 июл. 2011 г., 18:53

Среща

1.1K 0 0

Среща

 

 

 

Бях замък и крепост,

бях крайбрежна вълна,

прохладен пролетен бриз,

хоризонт из ивици мараня.

 

 

Бях морски фар на пост,

насред урагани и мълнии,

в рибарски мрежени одежди,

пременен в пълнолунните нощи.

 

 

Ти така и не идваше,

изминаха много животи,

а стотиците счупени бутилки

не заглушиха грохота на вълните.

 

 

Бях звезда, примигваща в далечината,

остров в небосклон от безпределна синева.

Бях последна надежда за безброй преминаващи

и за още толкова - последна светлина пред смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...