Jul 26, 2011, 6:53 PM

Среща

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Среща

 

 

 

Бях замък и крепост,

бях крайбрежна вълна,

прохладен пролетен бриз,

хоризонт из ивици мараня.

 

 

Бях морски фар на пост,

насред урагани и мълнии,

в рибарски мрежени одежди,

пременен в пълнолунните нощи.

 

 

Ти така и не идваше,

изминаха много животи,

а стотиците счупени бутилки

не заглушиха грохота на вълните.

 

 

Бях звезда, примигваща в далечината,

остров в небосклон от безпределна синева.

Бях последна надежда за безброй преминаващи

и за още толкова - последна светлина пред смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слав Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...