jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
20 сент. 2007 г., 10:27

Среща с муза 

  Поэзия
721 0 23
Тъй както си седях, пристигна музата.
До мен застана. В упор ме погледна.
Докосна ме. Целуна ме по бузата
и на дивана тихичко поседна.

"Здравей!"- ми каза - "Докъде, приятелко,
докара нашата съвместна дейност?
Забрави ме ти, моя почитателко.
Удави се във блатото семейно.

Затри се ти. Талантеца погреба си.
Не ти достигна хъс за да изплуваш.
Не се напъна. Не повярва в себе си,
а ближеш рани, дремеш и тъгуваш.

Годините ти свежи се изнизаха
по пътя между къщата и службата.
Пописваше поезия със клизма,
за себе си, тъй, от естетска нужда.

Пък на кого ли трябваше поезия.
Животът се превърна на тържище -
потъна в поетическа амнезия.
А ближните и те са духом нищи.

Превърна се в полезно изкопаемо,
човекът, криещ порив поетичен.
Потъна в нужда и в парични заеми.
Животът му е труден и безличен.

Прости , виновна съм, приятелко
и аз те позабравих, между другото.
Подлъгах се по някои ласкатели
и все ги вдъхновявах - за "услугата".

Но ти защо не ме повика истински?
Навярно щях при теб да се отбивам.
Отчая се, отпусна се, разкисна се
и се предаде - тъй, без съпротива.

Я стягай се. Аз виждам във очите ти
искрица скришом още да блещука,
а щом я има, с теб съм. Ще ли питане?
Аз доста често ще се връщам тука.

Защото идва време за поезия.
Ще го усетиш. То е вътре в тебе."

Тя ме погледна. Стана и излезе
и всичко друго ми се стори дребно.
                                             
                                                   1999г.

Намерих го из старите тетрадки тази сутрин. Не е нещо особено, но реших да го пусна.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е емоция, която, сигурна съм, всеки пишещ стихове, е преживявал някога. Много силен стих, докосващ и...направо великолепен!
  • Тя ме погледна. Стана и излезе
    и всичко друго ми се стори дребно.
    Браво!!!
  • страхотно!!!!!!1
  • МИстерия е музата ти, мистерия чудесна си и ти!!!
    Очаквам ощееее!!!!
  • благодаря на...

    тетрадката ти!!!!!!!*
  • Нищо особено ли?
    Много, много особено!
    Чудесно е!
  • Започвах да го чета няколко пъти и все нещо ме прекъсваше...!
    Сега вече го направих и изразявам моите поздравления!
    Чудесно е и откровено!
  • Удоволствие ми беше да го прочета!
  • Корекцията е направена.Благодаря.Просто не съм си броила сричките.Сигурно има и други такива отклонения.
  • Моите поздравления!
    Бих предложил само малка корекция:
    "Прости ми, но виновна съм, приятелко"
    да стане:
    "Прости! Виновна съм, приятелко"
    за да не се сменя ритъма.
    Благодаря, за удоволствието!
  • Напомни ми за - "Песен за плагиатора" на Висоцки.Майсторството ти във владение на словото е неоспоримо.Радвам се, че си тук и мога да се докосна до творбите които са изврели от душата ти.
  • И аз благодаря за вкусните консерви!
    Нали си ни нагостила вкусно, другото е без значение!
    Между другото... майстор си!
  • Мила Валя, ти повдигна духа ми с този стих! Невероятно въздействащ, повярвай ми! И аз желая такава муза да ме споходи, макар и "вкиснала"!
  • Благодаря ви за хубавите думи!Тя,Музата ми отдавна се е вкиснала и затова ви сервирам консерви с различен срок на годност!Целувам ви всичките!
  • Я да не си обиждаш музата,че пак ще се вкисне!
    Прекрасно е и вярно от житейска гледна точка!
  • Напротив! Много е хубаво. Поздрави!
  • страхотно- действай- издай стихосбирка
  • Много е особено , Валя, невероятно е усещането за поезия от този стих. Жива и здрава , бъди, и между службата и къщата не се губи.
    Самороден къс злато си ти. С обич.
  • ако на това му викаш нищо особено,незнам...поздрави
  • Страхотно,наистина,Валя,виждам,че си се стегнала и музата ти е тук.
  • Супер,супер,супер!Теб музата никога не те е напускала,мила!Носиш поезията в себе си,с нея си родена!Просто някои хора са докоснати!
  • Толкова е истинско.Поздрав от мен.
  • Нищо особено?Да,да!
    Страхотно е!Истината е,че от забързания живот,
    не ни остава време за удоволствия,
    например да седнеш да попишеш и да си излееш душата!
    Дано да ти идва по-често на гости музата
Предложения
: ??:??