23 июн. 2007 г., 12:11

Среща с нощта

966 0 0
Ето я, обляна в тъмнина,
пристъпва бавно към мен...
От нея лъха хладнина,
усещам дъха и студен.
И ми диша във врата,
а аз дори не знам коя е тя.
Слънцето залезе вече,
а тя ме гледа отдалече...
Приближава се със тихи стъпки
от присъствието и побиват ме тръпки.
Среща имам с нея сега,
среща имам с нощта...
И тази среща, зная,
продължава до безкрая.
Не знам защо се срещам с нея,
не знам какво иска от мен...
Но от тази потайност аз ще полудея,
от тази загадъчност, от този поглед студен...
Луната спомени навява,
вятърът тъжна песен напява,
нощта да ме обърка иска и успява...
Бавно, но сигурно силите ми изпива,
със хладна прегръдка ме убива.
Но мен не ме боли,
хубаво ми е дори...
Омагьосва ме, шепне ми приспивна песен.
Заспивам аз и животът ми е вече лесен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма смисъл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...