Jun 23, 2007, 12:11 PM

Среща с нощта

  Poetry
962 0 0
Ето я, обляна в тъмнина,
пристъпва бавно към мен...
От нея лъха хладнина,
усещам дъха и студен.
И ми диша във врата,
а аз дори не знам коя е тя.
Слънцето залезе вече,
а тя ме гледа отдалече...
Приближава се със тихи стъпки
от присъствието и побиват ме тръпки.
Среща имам с нея сега,
среща имам с нощта...
И тази среща, зная,
продължава до безкрая.
Не знам защо се срещам с нея,
не знам какво иска от мен...
Но от тази потайност аз ще полудея,
от тази загадъчност, от този поглед студен...
Луната спомени навява,
вятърът тъжна песен напява,
нощта да ме обърка иска и успява...
Бавно, но сигурно силите ми изпива,
със хладна прегръдка ме убива.
Но мен не ме боли,
хубаво ми е дори...
Омагьосва ме, шепне ми приспивна песен.
Заспивам аз и животът ми е вече лесен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...