Среща в споменни прашинки
28.07.2009
Ела да ти се изповядам, греховете,
безмълвни в мойта гръд лежат.
От много чакане изтръпнаха ръцете,
клепачите, жадуващи за сън, тежат...
Ела, да те погледам за последно,
да те целуна, да те дообичам...
А после тръгвай си, пристъпвай смело,
след теб със сълзи няма да затичам!
Една-едничка среща беше,
жадувана от толкова години,
но времето безмилостно летеше,
превърна се в споменни прашинки...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Erato Eratova Все права защищены
