Jul 29, 2009, 12:08 PM

Среща в споменни прашинки

  Poetry » Other
1.3K 0 6

28.07.2009

 

Ела да ти се изповядам, греховете,

безмълвни в мойта гръд лежат.

От много чакане изтръпнаха ръцете,

клепачите, жадуващи за сън, тежат...

 

Ела, да те погледам за последно,

да те целуна, да те дообичам...

А после тръгвай си, пристъпвай смело,

след теб със сълзи няма да затичам!

 

Една-едничка среща беше,

жадувана от толкова години,

но времето безмилостно летеше,

превърна се в споменни прашинки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...