Среща в споменни прашинки
28.07.2009
Ела да ти се изповядам, греховете,
безмълвни в мойта гръд лежат.
От много чакане изтръпнаха ръцете,
клепачите, жадуващи за сън, тежат...
Ела, да те погледам за последно,
да те целуна, да те дообичам...
А после тръгвай си, пристъпвай смело,
след теб със сълзи няма да затичам!
Една-едничка среща беше,
жадувана от толкова години,
но времето безмилостно летеше,
превърна се в споменни прашинки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
