23 апр. 2018 г., 01:36

Срок на годност

2.3K 22 16

Навярно имат срок на годност думите,
износват се и шепот, и мълва.
По-дрипави от просещите друмници,
завет и клетва, сриват се в пръстта.

Разпадат се на части обещания,
проклятия изгубват своя глас
и само безпризорните мълчания
напомнят, че били са свят за нас.

Безцветни, овехтели от повтаряне,
помръкват и не струват пет пари.
От употреба, смисълът забравен е.
("В началото бе Словото...", нали!?)

Не вярвам им, простете, ако можете,
макар да ги изричам, пак и пак,
че силата им жива е разложена
и днес са само древен артефакт.

Протрити, избелели и измачкани,
дрънчат с високопарна, пошла страст
за надпревара, с глупаво очакване,
че ще възвърнат старата си власт.

Изнизва им се времето, не помни се,
че като камък думите тежат.
Без вярност и от кух заряд отровени
и камъните даже се рушат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Инересна идея. Хубави рими.
  • Много искрено, истинско, силно!
    Безцветни, овехтели от повтаряне,
    помръкват и не струват пет пари.
    От употреба, смисълът забравен е.
    ("В началото бе Словото...", нали!?)
  • Разкош!
  • Думите.....В днешното,ново време всичко минало е с изтекъл срок на давност!..Как сме се възхищавали на всяка дума,казана от поет-писател,учели сме ги наизуст,защото са ни вдъхновявали!Как сме вярвали на всяка дадена дума,защото никой не се е отричал от нея!Сега....не вярваш на никого,не вярваш на думите,защото се използват и да те излъжат/ало измамниците ,например/!Не изтекъл срок-има семейства,в които няма какво да си кажат....Чудесно изграден стих,Вики и по форма и съдържание!
  • Така да ти се възхищавам, Викс!... Не мога да напиша достоен коментар изобщо! Винаги ме изумяваш до някаква безкрайна степен! Нямаш и един слаб стих, при никой друг не съм го видяла това! Адмирации!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...