13 дек. 2019 г., 06:34

Старците

941 2 11

Старците преминаха в Отвъдното,

хей така – облекли шаячните дрехи,

попили миризмата на обора,

обули цървулите от свинска кожа

с полепнала от есенната оран кал.

Напразно бабите им махаха с

забрадките от черен плат,

напразно плачеха, пустосваха от яд,

че не във тях се бяха врекли

а в нивите... и в кръчмата.

Старците преминаха Отвъд,

небето се затвори,

завърнаха се облаците.

Заваля. 

За друга оран беше време...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Руми, Самовила!
  • Няма по-хубаво от поетиката на селото!
  • Уникално, Хари!
  • Поздрави, Пепи!
  • Благодаря, Мария!Аз също нямам, както познанията, така и таланта на Майстора! Честно казано го написах между две цигари. Нещо ме грабна и върна на село... Далече от мястото където съм сега. Не мога да обясня приказното усещане, съпреживяването на отминали събития, образи. Може би сгреших, че го определих, като " Свободен". Но коментара на Майстора си го прибирам!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...