Старците преминаха в Отвъдното,
хей така – облекли шаячните дрехи,
попили миризмата на обора,
обули цървулите от свинска кожа
с полепнала от есенната оран кал.
Напразно бабите им махаха с
забрадките от черен плат,
напразно плачеха, пустосваха от яд,
че не във тях се бяха врекли
а в нивите... и в кръчмата.
Старците преминаха Отвъд,
небето се затвори,
завърнаха се облаците.
Заваля.
За друга оран беше време...
© Хари Спасов Всички права запазени