Dec 13, 2019, 6:34 AM

Старците

934 2 11

Старците преминаха в Отвъдното,

хей така – облекли шаячните дрехи,

попили миризмата на обора,

обули цървулите от свинска кожа

с полепнала от есенната оран кал.

Напразно бабите им махаха с

забрадките от черен плат,

напразно плачеха, пустосваха от яд,

че не във тях се бяха врекли

а в нивите... и в кръчмата.

Старците преминаха Отвъд,

небето се затвори,

завърнаха се облаците.

Заваля. 

За друга оран беше време...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Руми, Самовила!
  • Няма по-хубаво от поетиката на селото!
  • Уникално, Хари!
  • Поздрави, Пепи!
  • Благодаря, Мария!Аз също нямам, както познанията, така и таланта на Майстора! Честно казано го написах между две цигари. Нещо ме грабна и върна на село... Далече от мястото където съм сега. Не мога да обясня приказното усещане, съпреживяването на отминали събития, образи. Може би сгреших, че го определих, като " Свободен". Но коментара на Майстора си го прибирам!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...