15 сент. 2019 г., 10:37

Старите писма...

508 1 1

 

Старите писма...

 

Те никого не радват вече –

ненужно мили и добри...

Дошли от друг живот... Отречен!...

Не съществувал може би?...

 

Приличат ми на некролози

със реквиемният си тон –

красиви пози, монолози

и симулация на чувства... Щом

 

– с ненужната си информация

за време, хора и места

са вече разгадани знаци

в Енигмата на любовта...

 

14.09.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека не ги отричаме. Били са ни нужни, чакали сме ги с нетърпение и надежда.
    Хареса ми стихотворението!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...