15 сент. 2019 г., 10:37

Старите писма...

511 1 1

 

Старите писма...

 

Те никого не радват вече –

ненужно мили и добри...

Дошли от друг живот... Отречен!...

Не съществувал може би?...

 

Приличат ми на некролози

със реквиемният си тон –

красиви пози, монолози

и симулация на чувства... Щом

 

– с ненужната си информация

за време, хора и места

са вече разгадани знаци

в Енигмата на любовта...

 

14.09.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека не ги отричаме. Били са ни нужни, чакали сме ги с нетърпение и надежда.
    Хареса ми стихотворението!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...