Те никого не радват вече –
ненужно мили и добри...
Дошли от друг живот... Отречен!...
Не съществувал може би?...
Приличат ми на некролози
със реквиемният си тон –
красиви пози, монолози
и симулация на чувства... Щом
– с ненужната си информация
за време, хора и места
са вече разгадани знаци
в Енигмата на любовта...
14.09.2019.
© Коста Качев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
