Старите писма...

Poesía » Otra

510 1 1

Те никого не радват вече –

ненужно мили и добри...

Дошли от друг живот... Отречен!...

Не съществувал може би?...

Приличат ми на некролози

със реквиемният си тон –

красиви пози, монолози

и симулация на чувства... Щом

– с ненужната си информация

за време, хора и места

са вече разгадани знаци

в Енигмата на любовта...

14.09.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Нека не ги отричаме. Били са ни нужни, чакали сме ги с нетърпение и надежда.
Хареса ми стихотворението!

2019-09-15T16:45:18+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0