jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

15.09.2019 г., 10:37

Старите писма...

Поезия » Друга

507 1 1

Те никого не радват вече –

ненужно мили и добри...

Дошли от друг живот... Отречен!...

Не съществувал може би?...

Приличат ми на некролози

със реквиемният си тон –

красиви пози, монолози

и симулация на чувства... Щом

– с ненужната си информация

за време, хора и места

са вече разгадани знаци

в Енигмата на любовта...

14.09.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Нека не ги отричаме. Били са ни нужни, чакали сме ги с нетърпение и надежда.
Хареса ми стихотворението!

2019-09-15T16:45:18+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0