Старите стъпки

12 мая 2005 г., 12:21

Поэзия

866 0 0

Старите стъпки

Пак връщам се по старите си стъпки
отново там край тихата река,
в сърцето спомен нежен се пробужда,
обречен някога на самота.

Аз чувам вятъра край мене,
с глас познат шепти ми той,
долитат думи някога ранили
едно сърце на любовта в плен.

Когато слънцето в нощта угасне,
звездите пак напомнят ми
за моите мечти.
Без дъх останал в гърдите
дъждът не спира в моите очи.

Старите стъпки

Свързани произведения

Комментарии

Предложения