May 12, 2005, 12:21 PM

Старите стъпки 

  Poetry
868 0 0

Старите стъпки

Пак връщам се по старите си стъпки
отново там край тихата река,
в сърцето спомен нежен се пробужда,
обречен някога на самота.

Аз чувам вятъра край мене,
с глас познат шепти ми той,
долитат думи някога ранили
едно сърце на любовта в плен.

Когато слънцето в нощта угасне,
звездите пак напомнят ми
за моите мечти.
Без дъх останал в гърдите
дъждът не спира в моите очи.

© Красимира All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??