Старият бряст

13 сент. 2012 г., 23:21

Поэзия

462 0 3

Нижат се години, той е още жив.

Пред дома стои изправен, тих и горделив.

Вятър щом повее, капят му листа,

сякаш сълзи са горчиви, сливат се с пръстта.

В корени пропит е с кървави следи,

брястът помни страшни битки с душмани зли.

Робството преминал с клетва в душа

да пробуди родната земя за любовта.

Слънце щом огрее гордата снага,

с клони маха, поздравява български чеда.

Мъдрост той събирал векове наред.

Днес дарява ни с нея, със спомен и късмет.