3 июл. 2008 г., 20:13

Старост-нерадост

938 0 10
Летят годините и остарях набързо.
Не мога вече 10 бири наведнъж.
От две уискита кънките връзвам,
направо страшна работа - а уж съм мъж...

И днес ударих право в трийсетака,
и може би съм малко помъдрял.
Издайнически се показва знака -
сребро в косите - благородния метал...

В последно време хич ме няма в рими
и чудя се дали не е от възрастта...
Обаче няма страшно - ще ми мине
и пак по листовете думи ще редя.

Сега излизам и отивам да празнувам.
Ще пийна две-три бири и за вас.
И утре чак до късно ще сънувам,
не ме търсете за кафета - аз съм пас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, пич! Аз съм на 44 и пиша, пък ти се косиш за 30 - като ти се завъртят няколко музи наведнъж ще родиш цял епос. Давай го все така
  • Жив и здрав!
  • Честит Рожден Ден и от мен...!
    липсваше...от възрастта ще да е...
    с обич за теб.
  • Честито!!! Жив и здрав! И бъде все така мил и романтичен и на... 130!
  • Честитоооо!
    И аз изпих 2 бирички за твое здраве, без да знам
    Кво да ти кажа - аз съм малко побеляла, нищо че не съм стигнала 30, ама
    то не е от старост
    Да си жив и здрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...