ada__ (Анна Адамова)
36 25
4 нояб. 2006 г., 15:30

Старостта  

  Поэзия
587 0 2
Има ли нещо по-жестоко от старостта,
отнемаща ни бавно младостта-
едно от богатствата в света.

Безпощадно взимаща ни способността
истински и пълноценно да живеем,
заличаваща вкуса от радостта
свободно и на воля да дивеем.

Подаряваща единствено възможността
за изгубеното време да се молим.
А тя ръка за ръка с жестокостта
казва :”Нека края ви да сложим!”.

Да,безкрайно зло е старостта,
връхлитаща ни без да пита,
но по-голямо зло е примиреността,
която в душите ни се вплита.
Защото само тя е тази,
която от живота ни „ни пази”...

© Анна Адамова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересна тема си избрала,но моля те,пооправи го още и ще стане перфектно!
    Поздрави!
  • Така си е, но да сме живи и здрави да остареем...нали?
Предложения
: ??:??