Старостта
Има ли нещо по-жестоко от старостта,
отнемаща ни бавно младостта-
едно от богатствата в света.
Безпощадно взимаща ни способността
истински и пълноценно да живеем,
заличаваща вкуса от радостта
свободно и на воля да дивеем.
Подаряваща единствено възможността
за изгубеното време да се молим.
А тя ръка за ръка с жестокостта
казва :”Нека края ви да сложим!”.
Да,безкрайно зло е старостта,
връхлитаща ни без да пита,
но по-голямо зло е примиреността,
която в душите ни се вплита.
Защото само тя е тази,
която от живота ни „ни пази”...
отнемаща ни бавно младостта-
едно от богатствата в света.
Безпощадно взимаща ни способността
истински и пълноценно да живеем,
заличаваща вкуса от радостта
свободно и на воля да дивеем.
Подаряваща единствено възможността
за изгубеното време да се молим.
А тя ръка за ръка с жестокостта
казва :”Нека края ви да сложим!”.
Да,безкрайно зло е старостта,
връхлитаща ни без да пита,
но по-голямо зло е примиреността,
която в душите ни се вплита.
Защото само тя е тази,
която от живота ни „ни пази”...
© Анна Адамова All rights reserved.
