9 нояб. 2021 г., 18:59

Старото ми аз

Поэзия » Другая

813 1 6

Не искам да си спомням старото ми аз,
което не можеше да се весели.
Не искам да си спомням онзи час,
в който пламъкът в мен не гори.

Не искам да си спомням времето,
в което душата ми неутешимо кърви.
Не искам да си спомням онези дни,
в които палитрите бяха сиви

и в живота ми нямаше цвят,
който душата ми да оцвети.
Времето нека заличи
всички мои мрачни дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Иринакис (Ирина Колева)

По принцип избягвам да коментирам тъги с неустановен произход, но ако е вярно това, което казват, че съзнателният живот започва на петнадесет, то ти си само на три в момента. Доста горчив житейски път за тригодишен човек. Надявам се да е художествена измислица.

2021-11-10T19:47:19+02:00
elenkas03 (Еленка Гишина)

Тогава недей, никой не те спира.

2021-11-10T06:02:44+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

И аз не искам да си спомням, че съм чел такава тъпотия!

2021-11-10T01:51:12+02:00
elenkas03 (Еленка Гишина)

Много благодаря! Радвам се, че ви харесва моето стихотворение!

2021-11-09T19:40:19+02:00
iren5 (Ирен)

Важното е, че днешното ти аз, умее да се весели и да живее.

2021-11-09T19:11:38+02:00