Нощта е тъмна.
В стаята една свещ гори.
Няма спомени в нея,
които да задържиш.
Времето открадна ги отдавна,
нямаш дълг към нея,
който с душа да заплатиш.
Нощта е дълга.
Мракът и нея обгърна;
няма за какво да тъжиш.
Стаята отдавна в мемоар
се превърна, а
някога бе твой покой.
Сега е празно кътче,
нямо, скрито от света.
Преди го наричаше свое,
сега е сàмо помещение,
оставено в прахта.
Нощта е дълга.
Отвън кукумявка тъжно пее
и воплите далечни
вятърът ще отвее.
А стаята няма да се промени.
Прах и спомени оставени са отдавна там.
На кого му е притрябвала?
Мракът е единственият и гост.
Нощта е дълга.
Ще остане стаята все така –
изоставена, покрита със спомени.
Някога гости имаше,
сега няма ги и тях.
Отдавна ги няма от света,
няма кого да чака.
Остана в тъмното сама –
една стая и картина
на стената нарисувана.
© Нина Чалъкова Все права защищены