23.10.2016 г., 17:23

Стая

878 0 0

 

Нощта е тъмна.

В стаята една свещ гори.

Няма спомени в нея,

които да задържиш.

Времето открадна ги отдавна,

нямаш дълг към нея,

който с душа да заплатиш.

 

Нощта е дълга.

Мракът и нея обгърна;

няма за какво да тъжиш.

Стаята отдавна в мемоар

се превърна, а

някога бе твой покой.

Сега е празно кътче,

нямо, скрито от света.

Преди го наричаше свое,

сега е сàмо помещение,

оставено в прахта.

 

Нощта е дълга.

Отвън кукумявка тъжно пее

и воплите далечни

 вятърът ще отвее.

 

А стаята няма да се промени.

Прах и спомени оставени са отдавна там.

На кого му е притрябвала?

Мракът е единственият и гост.

 

Нощта е дълга.

Ще остане стаята все така –

изоставена, покрита със спомени.

Някога гости имаше,

сега няма ги и тях.

 

Отдавна ги няма от света,

няма кого да чака.

Остана в тъмното сама –

една стая и картина

на стената нарисувана.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...