23.10.2016 г., 17:23

Стая

883 0 0

 

Нощта е тъмна.

В стаята една свещ гори.

Няма спомени в нея,

които да задържиш.

Времето открадна ги отдавна,

нямаш дълг към нея,

който с душа да заплатиш.

 

Нощта е дълга.

Мракът и нея обгърна;

няма за какво да тъжиш.

Стаята отдавна в мемоар

се превърна, а

някога бе твой покой.

Сега е празно кътче,

нямо, скрито от света.

Преди го наричаше свое,

сега е сàмо помещение,

оставено в прахта.

 

Нощта е дълга.

Отвън кукумявка тъжно пее

и воплите далечни

 вятърът ще отвее.

 

А стаята няма да се промени.

Прах и спомени оставени са отдавна там.

На кого му е притрябвала?

Мракът е единственият и гост.

 

Нощта е дълга.

Ще остане стаята все така –

изоставена, покрита със спомени.

Някога гости имаше,

сега няма ги и тях.

 

Отдавна ги няма от света,

няма кого да чака.

Остана в тъмното сама –

една стая и картина

на стената нарисувана.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....