Нощта е тъмна.

В стаята една свещ гори.

Няма спомени в нея,

които да задържиш.

Времето открадна ги отдавна,

нямаш дълг към нея,

който с душа да заплатиш.

Нощта е дълга.

Мракът и нея обгърна;

няма за какво да тъжиш.

Стаята отдавна в мемоар

се превърна, а

някога бе твой покой.

Сега е празно кътче,

нямо, скрито от света.

Преди го наричаше свое,

сега е сàмо помещение,

оставено в прахта.

Нощта е дълга.

Отвън кукумявка тъжно пее

и воплите далечни

 вятърът ще отвее.

А стаята няма да се промени.

Прах и спомени оставени са отдавна там.

На кого му е притрябвала?

Мракът е единственият и гост.

Нощта е дълга.

Ще остане стаята все така –

изоставена, покрита със спомени.

Някога гости имаше,

сега няма ги и тях.

Отдавна ги няма от света,

няма кого да чака.

Остана в тъмното сама –

една стая и картина

на стената нарисувана.