Стая... Зная –
път към безкрая е.
Аз съм изваян,
тих и потаен.
На спомен ухае,
който дълбае
в очите на рая
белег нетраен.
Отново блуждая.
Защо те желая?
Дали да призная,
че ти си ома̀я?
Стая... Мечтая.
Витая. Дерзая.
Дано те позная в
на дните ни края.
© Димитър Драганов Все права защищены