Стаята... очаква ме
заставам пред вратата,
нетърпелива вътре,
след ласките от вчера,
прискърцва тишината...
на прага съм
очаквана...
Мислите си подредил
на рафтове,
стиховете цвилят като
вързани коне...
чуваш как
прискърцва тишината
от очакване...
Пристъпвам бяла
в таен свят,
полюшван нежно
в мъжките ръце...
вратата се залоства
... за миг
... небитие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
