Стаята... очаква ме
заставам пред вратата,
нетърпелива вътре,
след ласките от вчера,
прискърцва тишината...
на прага съм
очаквана...
Мислите си подредил
на рафтове,
стиховете цвилят като
вързани коне...
чуваш как
прискърцва тишината
от очакване...
Пристъпвам бяла
в таен свят,
полюшван нежно
в мъжките ръце...
вратата се залоства
... за миг
... небитие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
