Sep 19, 2008, 6:26 PM

Стаята... очаква ме

  Poetry
2.1K 0 17
Задъхана...
заставам пред вратата,
нетърпелива вътре,
след ласките от вчера,
прискърцва тишината...

на прага съм
очаквана...

Мислите си подредил
на рафтове,
стиховете цвилят като
вързани коне...
чуваш как
прискърцва тишината

от очакване...

Пристъпвам бяла
в таен свят,
полюшван нежно
в мъжките ръце...

вратата се залоства
... за миг
... небитие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....