EliTa (Ели) EliTa (Ели)
72
Sep 19, 2008, 6:26 PM

Стаята... очаква ме

  Poetry
2.1K 0 17
Задъхана...
заставам пред вратата,
нетърпелива вътре,
след ласките от вчера,
прискърцва тишината...

на прага съм
очаквана...

Мислите си подредил
на рафтове,
стиховете цвилят като
вързани коне...
чуваш как
прискърцва тишината

от очакване...

Пристъпвам бяла
в таен свят,
полюшван нежно
в мъжките ръце...

вратата се залоства
... за миг
... небитие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0