27 дек. 2022 г., 22:20

Стефания

880 3 6

Малката ми Стефания..,

моята не сбъдната мечта..

Ако все някога във времето бях те родила,

щяхме да празнуваме сега.

 

27-ми декември,

щеше да е твоят ден,

и всяка година щях да събирам

роднините на Стефановден.

 

Щях да ти купя най-красивата рокля,

да сплета грижовно русите ти коси

и панделка щях да ти сложа,

да целуна твойте очи.

 

Щеше да бъдеш най-красива тогава,

моя дъще - мечта.

Дано не си ми сърдита,

че още не съм ти дарила света.

 

Мислех, че тази година

на Стефановден,

ще те усетя.., ако не на яве,

то поне във мен....

 

Но все някога ще дойдеш любима,

чакам те, малка любов.

Дано скоро дойде този,

който и за мен и за теб ще е готов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....