27 дек. 2022 г., 22:20

Стефания

878 3 6

Малката ми Стефания..,

моята не сбъдната мечта..

Ако все някога във времето бях те родила,

щяхме да празнуваме сега.

 

27-ми декември,

щеше да е твоят ден,

и всяка година щях да събирам

роднините на Стефановден.

 

Щях да ти купя най-красивата рокля,

да сплета грижовно русите ти коси

и панделка щях да ти сложа,

да целуна твойте очи.

 

Щеше да бъдеш най-красива тогава,

моя дъще - мечта.

Дано не си ми сърдита,

че още не съм ти дарила света.

 

Мислех, че тази година

на Стефановден,

ще те усетя.., ако не на яве,

то поне във мен....

 

Но все някога ще дойдеш любима,

чакам те, малка любов.

Дано скоро дойде този,

който и за мен и за теб ще е готов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...